Д-р Любомир СПАСОВ е педиатър и детски кардиолог с над 35-годишна практика и опит, Медицински съветник към посолството на САЩ, София (от 2004), детски кардиолог (фетална кардиология) в МЦ „Фемина“ (от 2004). Специалист по детски болести и детска кардиология, профилиран в диагностиката на вродените аномалии на сърдечно-съдовата система на плода (фетална ехокардиография). Защитил е дисертация в областта на детската кардиология. Автор е на множество научни публикации.
Феталната ехокардиография е част от прецизното проследяване на бременността. Какво представлява това високоспециализирано изследване и защо то е важно за бременни жени?
Феталната ехокардиография (ФЕхоКГ) е изследване на сърцето и големите съдове на плода с помощта на ултразвук. Тя оценява детайлно структурите на сърцето, размерите на отделните му компоненти, показателите за функцията на сърдечния мускул и в сърцето през клапите и в големите съдове.
Вродените аномалии на сърцето (ВСМ) са най-честите структурни аномалии при новородените. Те се срещат средно при 8 на 1000 живородени деца (до 10 на 1000, ако включим и незначителните аномалии, които не пречат и при които не се налага намеса). При част от ВСМ е критично важно те да бъдат известни преди раждането, за да се извърши то в подходящо заведение с готовност за незабавни действия от страна на неонатолозите и кардиолозите още в първите минути. Това подобрява значително шансовете на новороденото.
Една диагностицирана аномалия на сърцето може да насочи акушер-гинеколога към търсене на определени генетични болести при плода, които съществено променят прогнозата му. Оптималният срок за провеждане на изследването е 19 – 22 гестационна седмица, но то може да бъде направено и извън тези граници при преценка на водещия бременността акушер-гинеколог.
Кои жени са с по-висок риск децата им да имат вродена сърдечна малформация и защо?
Можем да разделим бременните, при които се налага специализирано изследване на феталното сърце, на две групи. При първата група има предварително известни рискови фактори за аномалия на сърцето на плода. Такива са диабет, фенилкетонурия, определени антитела, експозиция на тератогени, вирусни инфекции на майката, предишно дете с такава аномалия, бременност след асистирана репродукция, фамилна обремененост със сърдечен порок.
При втората група акушер-гинекологът забелязва отклонение от обичайната анатомия на сърцето или на неговия ритъм или пък открива извънсърдечна аномалия, маркер или обстоятелство, свързани с риск. Такива са случаите с увеличена нухална транслуценция (след като е изключена хромозомна аномалия), близнаци с обща плацента, хидропс на плода или изливи в някоя от кухините му. При изброените състояния рискът за ВСМ е съществено по-висок от този в общата популация и е от порядъка на 2% и повече. Голямата част от вродените аномалии на сърцето обаче са случайни, без установими рискови фактори.
С феталната ехокардиография се установяват и вътреутробни нарушения на функцията на сърцето. Колко често се срещат тези проблеми и как ги лекувате?
При около 1-2% от бременните се наблюдават нарушения на сърдечния ритъм на плода. За щастие по-голямата част от тях се понасят добре от плода и не са свързани с риск за него. При една малка част от случаите се развива сърдечна недостатъчност на плода и тогава се налага провеждането на лечение. В такива случаи най-важното е да се установи вида на ритъмното нарушение, а от това следва и какво е неговото отражение върху помпената функция на сърцето. Търси се причина за него като вродена аномалия на сърцето, заболяване на миокарда или причина от страна на майката. В част от случаите се налага прилагането на лекарства на майката за овладяване на ритъмното нарушение при плода.
Как се проследяват децата с установени нарушения след раждането им?
След раждането при наличие на тежка аномалия неонатолозите организират веднага консултация с детски кардиолог на място за уточняване на аномалията и започване на своевременно лечение и/или превеждане в детска кардиологична реанимация. Когато аномалията не е от спектъра на така наречените критични кардиопатии на новороденото, детето бива насочено към детски кардиолог след изписването от родилния дом.
Архив: в-к „Капитал“